Автоимунен хепатит. Клинична картина

Автоимунният хепатит в повечето случаи се развива внезапно и клиничните му прояви не се различават от тези на острия хепатит. В началния стадий на заболяването човек изпитва изразена слабост. Потъмняването на урината, интензивната жълтеница са признаци, които съпътстват автоимунен хепатит. Симптомите са съвсем ясни дори и в началния етап. В продължение на няколко месеца се развива по-пълна клинична картина.

В редки случаи автоимунният хепатит се характеризира с постепенно протичане. В този случай обаче в десния хипохондриум преобладават болка и тежест, човек се чувства неразположен, жълтеница се проявява леко. При много пациенти, автоимунният хепатит започва да се развива с повишена температура, както и екстрахепатични прояви.

Разгънатата клинична картина се характеризира с тежка слабост, сърбеж на кожата, гадене и лимфаденопатия. За патологията жълтеницата също е характерна (не постоянна, но се увеличава по време на обостряния), увеличаване на размера на далака и черния дроб. При една трета от жените автоимунният хепатит се придружава от аменорея (липса на менструация) и хирзутизъм (растеж на космите, както при мъжете). При мъжете патологията може да бъде придружена от гинекомастия (развитие на млечните жлези, както при жените). Сред основните кожни реакции са акне, капилярит, лупус-подобен и палмарен еритем и други лезии.

Автоимунният хепатит е прогресивно хронично увреждане с наличие на хепатит-свързани серумни автоантитела. Има процес с доста широко възпаление, хипергамаглобулинемия.

Автоимунен хепатит. лечение

Патогенетичната терапия на заболяването е терапия на глюкокортикостероидите. Имуносупресивната терапия позволява да се понижи активността на патологичните процеси, протичащи в черния дроб, в резултат на което се увеличава активността на Т-супресаторите, интензивността на реакциите, допринасящи за унищожаването на хепатоцитите, намалява.

По правило по време на терапията се използват лекарства като "метилпреднизолон" или "преднизолон". Началната дневна доза е шестдесет милиграма - през първата седмица, четиридесет - във втората, тридесет - в третата четвърта. Впоследствие дозата се намалява до двадесет милиграма, което е поддържаща доза. Поддържащата терапия се провежда докато клинико-лабораторните и хистологичните параметри се нормализират.

Намаляването на количеството на лекарството се извършва постепенно. Това отчита интензивността на клиничния курс и нивото на серумните маркери.

Автоимунният хепатит може да бъде елиминиран в рамките на шест месеца. В много случаи, обаче, терапията продължава дълъг период, а понякога и през целия живот. В случай на неефективност на монотерапията се предвижда включването на "Delagil", "Azathioprine", "Cyclosporine" в режима.

Ако имуносупресивната терапия не добие очаквания резултат в рамките на четири години, при многократни рецидиви, странични ефекти от терапията, може да се повдигне въпросът за чернодробна трансплантация.