Литературен анализ: стихотворението на Тютчев "Тя седеше на пода ..."

Основните теми на творчеството F.I. Туйчев стана човешки чувства и преживявания, разсъждения за смисъла на живота, образ на красотата на руската природа. Стих "Тя седеше на пода ..." е извадка от романтичните текстове на поета.

Сюжетът на произведението

Ако погледнете евентуалното платно на стиха, можете да видите, че в него има много действия, които обикновено не съществуват в поетичните текстове. Има двама герои в работата : лиричният герой, за чиято сметка се води историята, и героинята, която той наблюдава. Героинът разказва стари писма, ги хваща в ръка и ги хвърля.

Творческа история

Без да изучава творческата история на едно произведение, е невъзможно да се направи анализ на това. Темата на Тютчев "Тя седеше на пода ..." е посветена на втората съпруга на поета Ернестин Фьодоровна. Създадена е в края на 50-те години на ХХ век. Точно в този момент Титуч преживява най-дълбокото любовно преживяване в живота си. Той влезе в незаконна връзка с Елена Денишева. Елена беше много по-млада от Титуч, но между тях избухваха истински чувства. Поетът обаче е женен. Денисеева имаше смелостта да бъде с любимия си. Трябваше да прекъсне всичките си семейни и приятелски връзки, тя не беше призната в обществото. Тя даде всичко за любовта на Тютчев. Следователно стиховете от тези години са изпълнени със скръб, страдание, както показва анализът. Темата на Тютчев "Тя седеше на пода ..." не е изключение. Вярно е, че в него по-голямото страдание е по-скоро лиричната героиня, жертва на любовен триъгълник.

Идеята за поемата

Задачата на поета беше да покаже колко разрушителна сила има любов. Дори почти угасващото чувство причинява на човека най-голямото страдание. В края на краищата в този текст героинята изгаря писма, които й писала веднъж. Тя си припомня светлите моменти, които са били в живота им. Но той разглежда буквите, сякаш е нещо невъобразимо далечно и почти забравено.

Средства на изразителност

Стихотворението "Тя седеше на пода ..." създал Таучев, използвайки много средства за изразяване. Благодарение на това се оказа много ярко, красиво и чувствено. Основната техника, която авторът използва, е сравнение. "Като охладена пепел," "как се гледа душата от височините". Разбира се, поетът не направи без любимите си синтактични средства - реторично възклицание. Тя помага да се даде на текста голяма емоционална наситеност. Наблюдателят е изумен от начина, по който героинята подрежда тези букви. При всяко движение се усеща болка и страдание, душата се разкъсва, защото любовта е преминала, забравена е.

Друг синтактичен инструмент е инверсията. Неправилният ред на думите в изречения позволява на автора да поставя акценти, подчертавайки сегменти, които са важни по значение. В допълнение, инверсията ви позволява да създадете специален ритъм на текста.

Точките, които стоят в края на линиите, създават известно усещане за подценяване. Не всичко, което сега е в душата на лиричния герой и героиня, може да се изрази с думи, нещо не е споменато. Това е един от основните мотиви в работата на Тютчев. "Inexpressible" за пръв път се появява в текста на Жуковски, по-късно този мотив е разработен от други поети. Туйчев вярва, че мълчанието понякога говори по-добре от думите. Освен това думите са неверни, човек не може да обгърне дълбоките човешки преживявания в реч, без да изкривява смисъла. Както показва анализът, стихотворението на Тайчев "Тя седеше на пода ..." тази идея се потвърждава точно от точките, нещо като мистификация на вътрешното състояние на героите.

Формален анализ

Стихотворението е написано с четири крака. За да подредите ритъма си, помогнете на пирхичния и спондилита, които присъстват във всяка линия. Римирайте на четири реда. Римата в стенната е кръст. Малките и женските рими се редуват: "на пода - зло", "razbalah - cast".

Емоционален отговор

Към поемата "Тя седеше на пода ..." (годината на писане 1858) за повече от един и половина века. Но какви познати чувства Тийчев описва в него? Години и столетия минават, но едно нещо остава непроменено: любовта в живота на човека е най-голямото преживяване. Всеки иска да получи това чувство, но не винаги носи щастие. Според Тютчев, дори и обратното, любовта е винаги брашно и страдание, "борбата за неравномерни две сърца". Хората се влюбват в смъртна присъда до второто полувреме. Можете да споделите това мнение, но можете да мислите по друг начин. Но онова, което е описано в стихотворението, може би поне веднъж в живота се усеща всеки човек, дори и да не е толкова много. Изгубената любов причинява голяма болка. Човек си спомня всички добри моменти, изпитва отново. Понякога дори след много години среща с бивш любовник е болка или болезнено усещане за тъга за младостта, за жажда и страст. В стихотворението "Тя седеше на пода ..." Туйчев създава същото чувство в лиричната героиня, която причинява стари писма. При неволното свидетелство на тази сцена се дават същите емоции. На свой ред, той като автор, от чието име се води историята, иска да ги предаде на читателя.

Разбирането на настроението на стиха дава възможност за подробен анализ на него. Стихотворението на Тютчев "Тя седеше на пода ..." - най-големият пример за психологически текстове.