ОбразуванеИстория

Предварителни условия, курс и резултати от войната в Нагорни Карабах

Войната в Нагорни Карабах от 1991-1994 г. претендира за живота на повече от 40 000 души. Този етнически конфликт стана първият в постсъветското пространство. И най-кървавото. Активната фаза на Нагорни Карабахската война приключи през 1994 г., но никога не бе постигнат мирен компромис. Дори сега въоръжените сили на двете държави са в постоянна бойна готовност.

Началото на войната в Нагорни Карабах

И предпоставките за тази враждебност датират от началото на двадесети век, когато след формирането на съветската държава автономният регион Нагорни Карабах беше включен в Азербайджанската СРС, която в по-голямата си част беше населена от арменци. Седемдесет години по-късно арменското население все още преобладава тук. През 1988 г. той е бил около 75% срещу 23% от Азербайджанците (2% са руснаци и представители на други националности). От доста време арменците от този регион редовно се оплакват от дискриминационни действия на азербайджанските власти. Въпросът за обединението на Нагорни Карабах с Армения също беше активно обсъден тук. Сривът на Съветския съюз доведе до факта, че напрежението вече не може да бъде задържано. Взаимната омраза ескалира повече от всякога, което доведе до началото на войната в Нагорни Карабах.

През 1988 г. Съветът на депутатите в парламента на автономна република Нагорни Карабах проведе референдум, в който по-голямата част от населението гласува за присъединяване към Армения. След гласуването Съветът на депутатите поиска от правителствата на СССР, Азербайджан и Армения да разрешат този процес. Разбира се, това не предизвика ентусиазъм от страна на Азербайджан. И в двете републики започнаха да се случват сблъсъци въз основа на междуетнически конфликти. Бяха извършени първите убийства и погроми. Преди разпадането на държавата Съветските сили по някакъв начин ограничиха възникването на мащабен конфликт, но през 1991 г. тези сили изведнъж престанаха да съществуват.

В хода на войната в Нагорни Карабах

След неуспеха на августовия пуч , съдбата на съветите беше окончателно разбрана. А в Кавказ ситуацията ескалирала до границата. През септември 1991 г. арменците произволно обявяват независима Нагорни Карабах, след като са създали напълно способна армия с помощта на арменското ръководство, както и на чуждестранните диаспори и Русия. Това се постигна не на последно място благодарение на добрите отношения с Москва. В същото време новото правителство в Баку доведе по пътя към сближаване с Турция, което предизвика напрежение в отношенията със собствения си съвременен капитал. През май 1992 г. арменските формации успяват да проникнат през азербайджанския коридор, подсилен от вражески войски, и да достигнат границите на Армения. Азербайджанската армия, на свой ред, успя да завладее северните територии на Нагорни Карабах.

През пролетта на 1993 г. арменско-карабахските сили извършиха нова операция, в резултат на което не само контролираше цялата територия на вчерашната автономия, но и част от Азербайджан. Военното поражение на последното доведе до факта, че в Баку в средата на 1993 г. националистическият про-турски президент А. Елчибей беше свален, а Г. Алиев, виден човек от съветския период, пое мястото си. Новият държавен глава значително подобри отношенията си с постсъветските държави, се присъедини към ОНД. Това също улесни взаимното разбирателство с арменската страна. Боевете около бившата автономия продължават до май 1994 г., след което героите от войната в Карабах оставят ръцете си. Скоро в Бишкек бе подписано примирие.

Резултатът от конфликта

През следващите години имаше постоянен диалог с посредничеството на Франция, Русия и Съединените щати. Въпреки това до днес тя не е завършена. Докато Армения подкрепя обединението на този анклав на арменския народ с основната му част, Азербайджан настоява за принципа на териториална цялост и неприкосновеност на границите.

Similar articles

 

 

 

 

Trending Now

 

 

 

 

Newest

Copyright © 2018 bg.birmiss.com. Theme powered by WordPress.