Анализ на ликвидния баланс като един от инструментите за финансова диагностика.

Пазарната икономика представя огромен брой изисквания към предприятията, които искат да функционират в нея. Основните критерии, чрез които фирмите се оценяват, са ефективността и финансовата устойчивост. Последното, от своя страна, е тясно свързано с подобна концепция като ликвидност, която може да бъде проучена по няколко начина. Вероятно най-популярният е анализът на ликвидността на баланса и ще разгледаме по-подробно.

Преди да преминете към описанието на метода, трябва да се занимаем с това, което е ликвидността. Както се прилага към нашето положение, то представлява степента, до която пасивите на предприятието са напълно и точно обезпечени за сметка на неговите активи. Директният анализ на ликвидността на баланса се състои в разделянето на двете страни на баланса на същия брой групи и след това в сравняването им. В процеса на групиране се изгражда т.нар. Ликвиден баланс. Особено внимание трябва да се обърне на начина на формиране на тези групи.

Анализът на ликвидния баланс обикновено се извършва чрез двойно сравнение на 4 групи активи и съответно на пасиви. Активите се комбинират в зависимост от степента на ликвидност и се класират в реда на намаляването им, а пасивите - спешно, се намират и в реда на тяхното съкращаване.

Активите от първата група са напълно ликвидни, поради което тук са включени само парични и краткосрочни инвестиции. Собствеността на втората група няма парична форма, но я придобива сравнително бързо - тя е краткосрочен "длъжник" и други прехвърляеми активи. Третата група активи, които да се превърнат в пари, е по-трудна, защото тук те включват акции и финансови инвестиции, които се извършват за дълъг период от време. Очевидно е, че останалата част от имота е включена в четвъртата група и е най-малко ликвидната, трудна за продажба.

Нека да преминем към обединяването на задълженията, което е още по-опростено. Най-неотложните задължения са задължения и краткосрочни задължения, посочени като други. Те формират първата група задължения. Останалите краткосрочни задължения могат да бъдат приписани на втората група. Дългосрочните задължения заемат третата група с целия си обем и постоянните пасиви (т.е. наличния капитал и резервите) - четвъртият.

След формирането на групите се изисква да ги сравните. По-скоро е необходимо да се сравняват по двойки съвкупността от активи и пасиви, т.е. първата група с първата, втората съответно с втората и така нататък до края. Ако стойността на активите е по-голяма, тази ситуация се нарича излишък от плащането, а в противен случай - дефицит при плащането. Абсолютната ликвидност на баланса може да бъде идентифицирана при наличие на излишъци за първите три двойки и дефицит в четвъртото. Този последен недостатък има изключително важно икономическо значение, тъй като показва, че предприятието има собствен оборотен капитал.

Ясно е, че не всички предприятия имат абсолютно течен баланс. Може също така да се случи, че ликвидните активи няма да бъдат достатъчни за изплащане на задълженията. В този случай е необходимо да се вземат решения, насочени към нормализиране на държавата, тъй като по-малко ликвидните активи компенсират само аритметично по-ликвидните активи .

Описаният метод, с помощта на който направихме анализ на ликвидността на баланса, се прилага само за предприятията от реалната икономика. Ако задачата е да се анализира ликвидността и платежоспособността на банката, е необходимо по-точно да се обвържат активите и пасивите помежду си по условия и обеми, тъй като тяхното съответствие е от съществено значение за всяка кредитна институция.