ОбразуванеИстория

Еврейското царство и неговите владетели. Столицата на еврейското кралство

Описаното в Библията еврейско царство е съществувало през XI-X в. Преди новата ера. д. До този период царуването на Саулските царе, Давид и Соломон се приписва. С тях еврейският народ живее в една мощна централизирана държава.

Възраст на съдиите

Историята на Палестина от тези далечни времена е свързана с много митове и легенди, за чиято истинност продължават да твърдят историци и изследователи от древни източници. Еврейското царство е най-известно със Стария завет, което описва събитията от тази епоха.

Преди появата на единна държава евреите живееха под ръководството на съдиите. Те бяха избрани измежду най-авторитетните и мъдри членове на обществото, но те нямаха действителна власт, но позволиха само вътрешни конфликти между жителите. В същото време евреите са в постоянна опасност, идващи от агресивни номадски съседи. Основната заплаха беше филистимците.

Избор на крал Саул

Приблизително през 1029 г. пр. Хр. д. Разтревожените хора поискаха Самуел (един от съдиите) да избере най-достойния кандидат от пророка. Мъдрецът първо разубедил своите събратя, убеждавайки ги, че силата на военния лидер ще се превърне в диктатура и ужас. Въпреки това, обикновените хора изпъшкаха от нахлуването на враговете и продължиха да настояват сами.

И накрая, според Библията Самуил се обърна към Бога за съвет, който отговори, че младият Саул от Вениаминовото племе трябва да стане цар. Това беше най-незначителната еврейска фамилия. Скоро пророкът привел кандидата в жадния народ. Тогава беше решено да се хвърлят партита, за да се потвърди правилността на избора на царя. Той наистина посочи Саул. Така се появи еврейското царство.

Просперитетът на Израел

Първите години на управлението на Саул бяха време на облекчение за целия си народ. Военният лидер събра и организира армия, която можеше да защити отечеството от врагове. По време на въоръжени конфликти царствата на Амон, Моав и Идумея бяха победени. Особено ожесточена беше конфронтацията с филистимците.

Императорът беше религиозен. Той посветил всяка победа на Бога, без който според него еврейското царство отдавна би умряло. Историята на войните му срещу съседите е описана подробно в Библията. На същото място се разкрива характерът на младия Саул. Той не беше само религиозен, но и много смирен човек. В свободното си време от власт, самият суверенник култивирал полето, показвайки, че той не се различава от жителите на своята страна.

Конфликт между царя и пророка

След една от кампаниите между Саул и Самуел се появиха кавги. Нейната причина е богохулният акт на царя. В навечерието на битката с филистимците, самият той извърши жертвата, а той нямаше право да го направи. Това може да се направи само от духовници или по-скоро от Самуел. Между царя и пророка имаше прекъсване, което стана първият сигнал от началото на трудните времена.

Самуел, който напуснал двора, бе разочарован от Саул. Той реши, че е поставил грешния човек на трона. Бог (чиито копия често се срещат в Библията) се съгласява с духовника и му предлага нов кандидат. Те станали млад Давид, когото Самуил тайно помазал да царува.

Дейвид

Младият мъж притежаваше много таланти и удивителни черти. Той беше отличен воин и музикант. Неговите способности стават известни в двора на царя. Саул в този момент започва да страда от атаки на меланхолия. Свещениците го посъветваха да лекува това заболяване с помощта на музиката. Така на двора се появи Давид, който изигра владетеля на арфата.

Скоро се приближи до краля и се прослави с още един подвиг. Дейвид се присъединил към израелската армия, когато започнала следващата война срещу филистимците. В лагера на врага най-ужасният воин бил Голиат. Този потомък на гиганти притежава огромен растеж и сила. Дейвид го призова в личен дуел и го победи със своята гъвкавост и прашка. Като знак за победа младежът отрязал главата на победения гигант. Този епизод е един от най-известните и цитирани в цялата Библия.

Победата над Голиат направи Давид любим на народа. Между него и Саул имаше конфликт, който се превърна в гражданска война, която разтърси еврейското царство. В същото време палестинците отново бяха управлявани от филистимците. Те побеждавали армията на Саул и той се самоубил, без да иска да бъде в плен на врага.

Новият крал

Така че през 1005 г. пр. Хр. д. Царят стана Давид. Дори в двореца на Саул той се омъжи за дъщеря си, станал зет на монарх. Под Дейвид столицата на еврейското царство се премества в Йерусалим, който оттогава е сърцето на живота на всички хора. Новият суверен покровителства градоустройството и облагородяването на провинциите.

Местоположението на тогавашното еврейско царство остава обект на обсъждане. Ако се обърнете към Библията, може да се допусне, че границите на Израел са изтичали от Газа до бреговете на Ефрат. Подобно на другите владетели на еврейското царство, Дейвид води успешни войни срещу съседи. Номадите многократно са изхвърляни от границите, когато започват друга кампания с плячкосване и кръвопролития.

Но не цялото царуване на Давид беше безоблачно и спокойно. Страната отново трябваше да издържи гражданска война. Този път срещу централната власт се бунтуваше със собствения си син, Дейвид Авесалом. Той посегнал на трона на баща си, макар че нямал право на това. В крайна сметка армията му била победена, а самият блудник бил убит от слугите на царя, които противоречали на заповедите на царя.

Соломон

Когато Давид старееше и помръкна, въпросът за последователността на трона отново се появи. Кралят искал да прехвърли властта на един от по-малките си сина Соломон: той бил известен със своята мъдрост и способност да управлява. Изборът на баща не харесва другия стар син - Адоний. Той дори се опита да организира държавен преврат, като назначи собствената си коронация по време на живота на некомпетентен баща.

Опитът на Адоний обаче се провали. Поради страхливостта си той побягна в Табернакъла. Соломон прости на брат си след покаянието си. В същото време бяха екзекутирани и други участници в конспирацията, сред длъжностни лица и близки сътрудници. Кралете на еврейското царство надеждно задържаха властта в ръцете си.

Изграждането на Йерусалимския храм

След смъртта на Давид започва действителното управление на Соломон (965-928 г. пр. Хр.). Това беше разцветът на еврейското царство. Страната надеждно пази външните заплахи и постоянно се развива и става по-богата.

Основният акт на Соломон бил изграждането на ерусалимския храм - основното светилище на юдаизма. Тази култова конструкция символизира обединението на целия народ. Голяма работа по подготовката на материали и създаването на план беше направена от Дейвид. Малко преди смъртта му той предал всички документи на сина си.

Соломон започна строителството за четвъртата година от управлението си. Той се обърна към краля на финикийския град Тир за помощ. Оттам дойдоха известните и талантливи архитекти, които ръководиха непосредствената работа по построяването на храма. Основната религиозна сграда на евреите стана част от царския дворец. Намира се на планина, наречена храм. В деня на освещаването през 950 г. пр. Хр. д. Основната национална реликва - Ковчега на Завета, е прехвърлена в сградата. Евреите отпразнуваха края на строителството за две седмици. Храмът става център на религиозния живот, където се стичат поклонници от всички еврейски провинции.

Смъртта на Соломон през 928 г. пр. Хр. д. Сложи край на просперитета на една държава. Наследниците на суверена разделят държавата помежду си. Оттогава съществуваше северното царство (Израел) и южното царство (Юдея). Възрастта на Саул, Давид и Соломон се счита за златната епоха на целия еврейски народ.

Similar articles

 

 

 

 

Trending Now

 

 

 

 

Newest

Copyright © 2018 bg.birmiss.com. Theme powered by WordPress.