Естествен избор за Дарвин

Естественият подбор е основната движеща сила зад еволюцията на всички живи организми. Съществуването на този фактор е изяснено от няколко британски изследователи: Blythe, Matthew, Wallace, Wells, Darwin. Обаче само последният, като разкри значението на този феномен, създаде теорията за естествения подбор. Според Дарвин оцеляват най-адаптираните организми, в резултат на което на базата на несигурната генетична вариабилност в поколенията има еволюционен процес.

Естественият подбор е запазването на благоприятни индивидуални промени и различия на фона на разрушаването на вредните. Така, според Дарвин, основната движеща сила на еволюцията допринася за подобряването на всяко органично същество в условията на неговото съществуване.

Като провокиращ фактор, естественият подбор е надарен с определени характеристики. Основните са: адаптивна ориентация, натрупване и интегриране на въздействието, вероятностна природа.

Характерът на вероятността се определя от двете страни на процеса на подбор: стохастичност и статистически характер.

Количествената концепция (статистическа) се използва за характеризиране на структура, която има много компоненти в нейния състав, независимо един от друг. В условията на живата природа такава система е население. Състои се от лица, които не са еднакви във фитнес.

Терминът "стохастичен" се използва при описването на феномени, използвайки теорията на вероятността.

Естествената селекция включва както оцеляването, така и възпроизводството на индивидите. С други думи, индивидът, по-адаптиран към оцеляването и възпроизводството, има чудесна възможност да остави потомството. В този случай вероятностното естество се проявява в тенденцията да се отделят по-адаптираните представители на групата, но не непременно индивид, който е по-добре адаптиран от други.

Естественият подбор се характеризира с натрупване на действие. Тя се състои в постепенното натрупване на малки полезни генетични промени. Това води до подобряване на признаците на адаптация или появата на нови.

Учените отдавна се опитват да установят класификацията на движещия фактор на еволюцията. Въпреки това системата все още се развива. Това се дължи главно на факта, че естественият подбор и неговите форми са трудни за обединяване в ясна структура. Това, от своя страна, се дължи на невъзможността да се определи едно ядро на класификация.

Най-логичното решение на този проблем според учените е очертаването на характеристиките на влиянието и самата същност на подбора.

По този начин съществуват два основни типа причинно-следствена фаза на еволюцията: стабилизиране и шофиране.

Изборът на движения действа като творческа сила. Неговият механизъм се основава на запазване на полезните отклонения от средния показател на приетата норма, които са адаптирани към новите екологични условия, благодарение на емисиите на представители на предишната норма.

Изборът на мотив е взаимосвързан със стабилизиращия. В същото време и двете тези концепции са два аспекта на един процес.

Стабилизиращият фактор предполага запазване на нормата, установена при специфични условия при отстраняване на отклоненията.

Разбира се, естественият подбор е най-значимият, но не и единственият еволюционен фактор. Промените в генофонда на популациите се дължат и на мутации. Те обаче се срещат много рядко и поради това не допринасят значително за еволюцията.

Необходимо е да се прави разлика между естествения и репродуктивния подбор. Тези два феномена може да не съвпадат един с друг. Задачите на първия са "да отхвърлят" неблагоприятните варианти на променливостта, а също и да влияят на характера на самия процес на еволюция.