Надежда А. Тефи

ХХ век беше пълен с личности, които оставиха наистина незаличим знак в историята на развитието на обществото като цяло. Големи открития, постижения на науката и технологиите ... Безжичният мобилен интернет и неограничени тарифи за клетъчни комуникации са пряк резултат от такива изследвания. Но в зората на двадесети век акцентът беше поставен не само върху технологиите. Културният компонент на обществото също беше важен. Ето защо развитието на литературата, разбира се, по свой начин, наистина се развива благодарение на най-талантливите имена, оставени в паметта на онези, които се възхищават на прозата и поезията от началото на 20 век.

Една от тези личности е Надежда Александровна Тефи, но Лоховитская, и съпругът й - Бучинская. Тя е родена на 9 май (и според други източници - 27 април) през 1872 г. в град Санкт Петербург (тук данните са различни, тъй като има твърдения, че тя се е появила в светлината в провинция Вольня). Имаше бъдеща писателка на тогавашния известен професор по криминалистика и освен това издателят на списание "The Court Herald" A.V. Lokhvitsky. Също така Надеждата е сестрата на доста широко известната поетеса Мирра (нео Мария) Локвитская (някога наричана "руски Сапфо").

Първите хумористични истории бяха подписани под името "Teffi", както и пиесата "The Women's Question", която се появи през 1907 г. Но стиховете, които в далечната 1901 г. и дебютираха Локвитская, все още са отпечатани под истинското й моминско име.

Самият произход на този псевдоним "Тефи" все още не е открит. Както самата тя посочила, той се връща директно в имението на стария слуга на локвиците - Степан (семейството му се наричаше Стефи), но и на стиховете на самия Ръдърд Киплинг, което звучеше като "Тафи беше волец / Тафи беше крадец". Но историите и скечовете, които се появиха зад този подпис, бяха невероятно популярни в пререволюционната Русия, така че по едно време имаше дори духове и сладкиши, наречени "Тефи".

Тефи е публикуван в списанията "Satyricon", както и "New Satyricon" от първия брой, публикуван през април 1908 г., до забраната на това издание през август 1918 г., следователно като автор на двутомната колекция от хумористични истории, публикувана през 1910 г., Следва още няколко колекции ("Carousel", "Smoke without Fire", който се появява през 1914 г., както и "Анимирай звяра", написани през 1916 г.). От самото начало Тефи спечели репутацията на не злонамерен, остроумен и много наблюдателен писател. Всички мислеха, че от други писатели тя се отличаваше с тънко разбиране за всички човешки слабости, за добротата и невероятното си състрадание към нещастните й герои.

Любимият жанр на "Тефи" е миниатюра, която се основава на описанието на малък комичен инцидент. Тя започва своята двуизмерна книга с епиграф от етиката на Б. Спиноза, която много точно в много от нейните творби определя нейната тоналност: "Защото смях е радост и затова е сам по себе си добър".

Доста кратък период от революционни настроения, които още през 1905 г. принудиха Тефи да започне да пише с болшевишкия вестник "Новая Жизн", не остави никаква забележима следа в работата си. Нито пък донесе значителни творчески резултати и опитите си да напише социални сатири за актуални въпроси, които в изявлението на вестник "Рускоево слово" очакваха от "Тефи". Там тя е публикувана, започвайки през 1910 година. По това време, начело с вестник "царят на сатиричните статии" - самият В. Дорошевич, разбира се, като се има предвид оригиналността на дара на Тефи, с право бе отбелязано, че "не е добре да носите вода на арабски кон".

Заедно с популярния сатиричен писател А. Аверченко в края на 1918 г. Тефи отпътува за известно време в Киев, където трябваше да се провеждат публични представления, а след година и половина от скитанията в Южна Русия (през Одеса, Новоросийск и Екатеринодар) те Най-накрая достига до самия Константинопол до Париж. В книгата си "Мемоари" (публикувана през 1931 г.), която не е мемоар в буквалния смисъл на думата, а по-скоро автобиографичен роман, Тефи успя да пресъздаде изцяло целия път на скитанията си и написа, че никога не се е отказала от надежда за ранна Върнете се в болка в родната му Москва.

Както в прозата, така и в драмата в Тефи след емиграцията й, някои тъжни, дори леко трагични мотиви се увеличават значително. Това не е изненадващо, защото копнежът за родната земя е един от силните емоционални проблеми на много емигранти. И не само тях. Какво правите, когато не се обаждате на близки и роднини от дълго време, не знаете какво се случва с тях? Правилно ще бъдете разстроени и дори депресирани, няма да си намерите място.

Тонът на разказите Teffi все повече съчетава някои трудни и незабавно помирителни бележки. Според самата писателка, трудното време, през което нейното поколение преминава, все още не е успяло да промени вечния закон, в който понякога е невъзможно да се прави разлика между краткотрайни радости и скърби, които отдавна са станали обичайно.

По-късно през цялата Втората световна война и последвалата окупация на Тефи оцелява, никога не напуска Париж. От време на време тя все пак се съгласява да говори със собствените си творби пред разнообразна емигрантска аудитория, която все по-малка всяка година. Е, в нейните следвоенни години, Тефи е доста зает с мемоари за евреите си от оригиналните съвременници - от самия Александър Куприн и Константин Балмон до Григорий Распутин.

От живота си Тефи е напуснал в Париж на 6 октомври 1952 г., оставяйки зад себе си голямо кълбо от култура, която цъфтеше от дълго време, докато най-сетне тя беше изцяло изтъкана в короната на истински таланти от литература.