Видове юрисдикция: териториална компетентност

Компетентността на делата е съвкупност от правила, определящи компетентността на кой съд в системата, например арбитраж, е разглеждането на делото.

В този случай юрисдикцията е по-тясна концепция от подчинението, тъй като ви позволява да разпространявате дела, подчинени на арбитраж между различни части на цялата арбитражна съдебна система.

Съществуват следните видове юрисдикция. Първо, обща юрисдикция, която очертава въпроси между различните нива на арбитраж. Като общо правило, всички спорове, подлежащи на конкретен арбитраж, могат да бъдат решени чрез арбитраж на всички съставни части на Руската федерация, като се изключат споровете, свързани с юрисдикцията на Върховния арбитраж.

Този случай разглежда случаи, при които се оспорват нормативни актове, подписани от президента, правителството, федералните изпълнителни органи, засягащи законните интереси и правата на кандидатите в областта на предприемаческите и икономическите дейности. Върховният арбитражен съд разглежда делата, оспорващи нерегулаторни правни актове на президента, Държавната дума, Съвета на федерацията, правителството, които засягат правата и интересите на жалбоподателя в стопанската и стопанската дейност. Освен това съдът разглежда икономически спорове между различни субекти на Руската федерация.

Понятието "териториална компетентност" определя очертаването на компетентността на арбитража, свързана с една връзка (регионални, регионални и еквивалентни съдебни органи на субектите на страната). Това може да бъде общо: в този случай исканията се подават в арбитраж, намиращ се на адреса на ответника. Това е основното правило при очертаване на компетентността на съдовете, намиращи се на същото ниво.

Алтернативната териториална компетентност позволява на ищеца да избере арбитража, на който ще бъде изпратено искането. Например, ако местопребиваването или местонахождението на ответника не е известно, искането в неговата връзка може да бъде изпратено до арбитраж, намиращ се на мястото на неговата собственост или на последното място на неговото местонахождение.

Изключителната териториална юрисдикция се характеризира с условието случаят да се разглежда само от точно определен кодекс от арбитражния съд. По-специално, исковете за недвижими имоти се разглеждат само от съдилища, разположени на мястото, където се намира имотът.

В случай на компетентност по съобщаване на дела, спорът се преглежда в съдебния орган, в който другият случай е свързан със спора, независимо от територията, на която принадлежи несъгласието. Например, насрещен иск трябва да бъде представен независимо от неговата юрисдикция в мястото, където се разглежда първоначалният спор.

Договорната териториална юрисдикция позволява на страните да определят по споразумение мястото, където ще бъде разгледано искането. Такова споразумение обаче може да възникне само по отношение на алтернативна или обща териториална юрисдикция. Страните нямат право да променят изключителната си юрисдикция чрез споразумения.

Алтернативна юрисдикция (по избор на ищеца) се предвижда за някои граждански дела, които могат да бъдат решени от различни съдилища на същото ниво. Жалбоподателят има право да избере кой арбитраж ще разгледа делото, което е предмет на няколко съда.

Несъответствието на арбитражното дело, в което е направено искането, е основанието за връщане на иск на ищеца. В случай на разкриване на неприложимост след образуването на производството по делото, делото се прехвърля в арбитраж, в чиято юрисдикция се намира.